Нека да разгледаме поведенческите особености на хората, които са склонни към сериозни соматични заболявания.
– Песимизъм и негативна перспектива.
– Постоянно занимание с лични проблеми.
– Липса на радост и чувство за хумор.
– Липса на смисъл в живота, с периодични пристъпи на дълбока депресия.
– Липса на способност за справяне със стреса.
– Липса на увереност в способността на стреса да разрушава тялото и да причинява физически заболявания.
– Склонност да поемате пълен контрол над живота си и този на хората около вас.
– Неспособност да се дава и получава любов и липса на любов към себе си.
– Възприемане на житейските проблеми като препятствия, а не като възможности за промяна.
– Пренебрегване на телесните нужди (напр. липса на адекватно хранене и липса на време за почивка).
– Слаба адаптивност.
– Притеснения относно мнението на другите хора.
– Неспособност да говорят откровено за емоционалното си страдание и да изискват това, от което се нуждаят.
– Съпротива срещу всякакъв вид промени, нежелание да се откажете от миналото.
Със сигурност в този списък всяка жена ще намери поне един елемент с много познато качество. Въпреки това не изпадайте в преждевременна паника: всички тези поведенчески особености водят до заболяване само ако се проявяват в продължение на дълъг период от време.
РОЛЯТА НА СТРЕСА В ПРИЧИНЯВАНЕТО НА БОЛЕСТИ
Друга важна причина за заболяването е стресът, чиято степен определя характера на заболяването. Жителите на големите градове са особено податливи на стресови ситуации. Важно е да се разбере, че стресът сам по себе си не е убийствен. Това е неприятно физиологично състояние, при което изпитваме вълнение, подобно на състоянието, в което сме в повишена готовност. Целта на стреса е да действа като авариен режим в случай на извънредна ситуация. Проблемът обаче е, че този авариен режим се задейства твърде често, понякога против волята на човека. И така, оказва се, че ако една система работи в авариен режим, рано или късно тя ще се развали, ще се повреди и нещо ще се счупи в нея.
Същото се случва и с човешкия организъм: ако той е изложен на постоянен стрес, нервите не издържат и настъпва физическо и психическо изтощение. В резултат на това се нарушава ритъмът на тялото и вътрешните органи се „разстройват“.
Специалистите смятат, че постоянният стрес и напрежението засягат най-вече сърдечносъдовата система, както и органите на храносмилателния тракт. Освен това в резултат на стреса може да пострада друг орган, който да се превърне в мишена на стресовата ситуация. И ако този орган е бил слаб и компрометиран преди това, той бързо бива атакуван.
ДА СЕ ОТТЕГЛИТЕ В БОЛЕСТТА КАТО ЗАЩИТА СРЕЩУ СЕБЕ СИ.
Случвало ли ви се е да се замислите, че някои хора, съзнателно или не, сякаш използват болестта си, за да решат някои психологически проблеми? Сякаш се крият зад болестта си.
Всъщност психолозите твърдят, че в някои случаи болестта е полезна за човека. Те дори са дали име на този метод за решаване на проблеми – отстъпление в болестта. Интересното е, че в такива случаи заболяването обикновено не е трик или стимулация. Просто на някакво вътрешно ниво симптомът на болестта всъщност се появява автоматично. Самият човек просто не вижда връзката между телесното заболяване и психологическия си проблем. Такива заболявания не могат да бъдат излекувани с медикаменти, терапия или други средства, които конвенционалната медицина предлага. Медицинските методи могат да работят само ако самият проблем се разглежда от психологическа гледна точка: например чрез признаване на причинно-следствената връзка между проблема и самото заболяване. Ако успеем да разпознаем тази връзка и положим усилия да разрешим психологическия проблем, болестта ще изчезне!
СТРУВА ЛИ СИ ДА СЕ САМОСЪЖАЛЯВАТЕ?
Експертите в областта на психосоматиката смятат, че чувствата и емоциите по своята същност са енергия. Оставена неизследвана или насочена в деструктивна посока, тази енергия се превръща в психосоматичен източник на болести за нашето тяло. Самосъжалението, за което всеки от нас има достатъчно основания, е един такъв източник на енергия.
Ако позволите на това чувство да се появи дори веднъж, е трудно да се отървете от него. Както всеки лош навик, самосъжалението прави човека зависим от него. Понякога се създава илюзията, че като се самосъжалявате, ще се справите с последиците от стреса, но това е само илюзия. Самосъжалението не се бори със стреса, а го запраща дълбоко в себе си. Резултатът е натрупване на стрес с такава тежест и дълбочина, че с него може да се справи само професионалист.
Не позволявайте на съжалението да ви завладее в стресови ситуации; вместо това се опитайте да се съвземете, спомнете си за малките победи в живота си.
Всеки път, когато се изкушавате да съжалявате себе си или любимия си човек, си припомнете, че това чувство поражда бездействие и депресия. Самосъжалението се засмуква като блатно блато. Няколко мига от тази слабост и … вече ръцете надолу, сълзите в очите ви и няма по-нещастен и нещастен човек на света.
Самосъжалението може не само да подкопае психиката ни, но и да навреди на общото ни здраве. Прекомерното самосъжаление може да провокира заболявания на храносмилателната система (например гастрит и язва на стомаха), депресия, хипотония, съдова дистония, понижен имунитет и слаба устойчивост към инфекции.
Засегнати са предимно съдовата и имунната система. Самосъжалението формира астеничен тип реакция към всякакви външни влияния. Астеничната реакция към стреса увеличава отделянето на хормона ацетилхолин (произвеждан от надбъбречните жлези), наричан още „хормон на слабостта“.
Прекомерните нива на този хормон влияят зле на съдовия център. Резултатът е отслабване на съдовия тонус и понижаване на кръвното налягане. Вегетативната нервна система се нарушава и се появяват така наречените „пристъпи на паника“: отпуснатост на ръцете и краката, студена пот, сърцебиене, ниска работоспособност, необосновани страхове и липса на желание за живот. Не се самосъжалявайте, дори ако вече сте болни – това е особено вредно за вас! Това може само да удължи процеса на оздравяване. Доказано е, че протичането и изходът на много заболявания зависят в 85% от отношението ни към здравословните проблеми и от психологическото ни състояние.
