Всички сме изложени на риск
Някои поведенчески модели значително повишават риска от соматични заболявания. Ето ключовите психологически и емоционални фактори, които допринасят за това:
- Негативно мислене и песимизъм.
- Прекомерна фокусираност върху лични проблеми.
- Липса на радост и чувство за хумор.
- Чувство за безсмислие на живота и чести депресивни епизоди.
- Трудност при справяне със стреса.
- Недоверие в способността на психиката да влияе върху здравето.
- Нужда от пълен контрол над себе си и околните.
- Трудност при даване и приемане на любов; липса на самоприемане.
- Възприемане на предизвикателствата като проблем, а не като възможност.
- Пренебрегване на физическите нужди – сън, храна, почивка.
- Ниска адаптивност към промените.
- Прекалена зависимост от мнението на другите.
- Потискане на емоции и нужди.
- Съпротива към промяна и отказ от миналото.
Тези характеристики сами по себе си не причиняват болест, но при продължителна проява повишават риска от здравословни проблеми.
Стресът – тиха заплаха за здравето
Стресът сам по себе си не е враг – той е защитен механизъм за справяне с извънредни ситуации. Проблемът настъпва, когато стресът стане хроничен и организмът постоянно работи в „авариен режим“.
Това изчерпва нервната система и води до:
- изтощение,
- нарушен ритъм в тялото,
- дисбаланс във вътрешните органи.
Най-често страдат сърдечно-съдовата и храносмилателната система, както и органите, които вече са били отслабени.
Болестта като подсъзнателен щит
Някои хора подсъзнателно използват болестта като начин да се оттеглят от трудности, да избегнат конфликти или отговорности. Това явление е известно като оттегляне в болестта.
При такива случаи симптомите възникват автоматично, без съзнателна манипулация. Лечението не дава резултат, докато не се разпознае и адресира емоционалният корен на проблема. Щом психологическата причина бъде осъзната и трансформирана, често болестта изчезва.
Самосъжалението – разрушителен навик
Емоциите са енергия. Когато тази енергия не се изразява здравословно, тя се превръща в източник на болест. Самосъжалението е сред най-опасните такива емоции.
То води до:
- пасивност,
- вътрешно блокиране на стреса,
- хронично напрежение,
- поява на заболявания като гастрит, язва, депресия, вегетативна дистония и други.
Психофизиологично, самосъжалението засилва отделянето на хормона ацетилхолин – познат като „хормон на слабостта“. Това:
- понижава кръвното налягане,
- отслабва имунната и нервната система,
- предизвиква панически симптоми и хронична умора.
Запомнете: Вашето отношение към болестта е определящо. В 85% от случаите изходът от заболяването зависи от вътрешната ви нагласа и емоционалното ви състояние.
Заключение: Осъзнатостта лекува
За да се предпазите от психосоматични заболявания:
- Развивайте гъвкавост, позитивно мислене и самоприемане.
- Научете се да споделяте чувствата си и да се адаптирате към промяната.
- Управлявайте стреса съзнателно.
Здравето започва в ума. Грижете се за психиката си, за да се радвате на здраво тяло.
