КАК ДА СЪЧЕТАЕМ УМА И ТЯЛОТО?

Как да съчетаем ума и тялото?

Но нека се върнем към основните постулати на психосоматиката.

Нека си припомним първата от тях: погрешните мисли неизбежно водят до болести.

 Всеки човек разполага с всичко необходимо, за да се излекува – във физическото му тяло от самото начало има мощни механизми за тази цел.

КАК ДА СЪЧЕТАЕМ УМА И ТЯЛОТО?

   Решението на този проблем изглежда просто: променете мислите си и ще имате здраво тяло. С други думи, човек първо трябва да се справи с душевното си състояние, след което ще последва изцеление на тялото и ума.

   Какво трябва да направите, за да го направите? Започнете да живеете смислен и радостен живот, като постоянно се развивате и не се притеснявате да изразявате нуждите си. И не забравяйте: да живееш означава постоянно да се променяш и да променяш света около себе си! Винаги мислете за това, което искате да постигнете, вместо да се тревожите за това, което искате да избегнете. Запомнете: за каквото човек мисли, в това се превръща!

   Здравето отразява вашите мисли.

   Има един добър начин да проверите дали мислите ви са здрави и правилни – спокойно и последователно анализирайте начина си на живот, взаимоотношенията си и общото състояние на тялото си. Ако това, което откриете в резултат на този анализ, не ви допада, просто го променете.

   Прощаването ви прави по-здрав човек.

   Когато сърцето на човек е изпълнено с тъга, страх, гняв или отчаяние, в него няма място за здравословни чувства. Прошката премахва трайните белези в душите ни: всички подсъзнателни страхове и “болни” нагласи, които се крият в гръбнака ни, и всички отровни емоционални натрупвания във вътрешните ни органи.

КАК ДА СЪЧЕТАЕМ УМА И ТЯЛОТО?

   Любовта лекува!

   Любовта всъщност има несравнима лечебна енергия. Изпращайки я към болните части на тялото си, вие изпълвате цялото си тяло с мощна регенерираща сила.Психологически семинар: раждането на любовта

   Много лечители говорят за важността на умението да прощаваме и да обичаме. Разбира се, става дума за любов и прошка в най-широк смисъл – по отношение на хора, близки и съвсем непознати, но най-вече – по отношение на самите тях.

   Известната естонска лекарка и лечителка Луле Виилма е писала за това много задълбочено в своите книги. Предлагаме ви откъс от книгата ѝ The Essential Book of Love[1]:

   “Представете си, че имате любовник, най-скъпия на света. И той също те обича. Този най-любим, най-скъп човек е собственото ви тяло. Помислете и се опитайте да си спомните колко често в живота си сте го наранявали или сте позволявали на други да го нараняват. Колко често сте го подлагали на безсмислени изпитания, жертвали сте го, стискали сте зъби от гняв, престрували сте се на мъченик. И колко пъти сте пропускали възможности да направите нещо добро за него. Отнасяте се с него по-зле от автомобил – като с имущество, на което нямате право.

   Все още ли може да ви обича? Не е така. Той е износен. Тя се е огънала към земята под тежестта на гравитацията. И все пак, ако все още е жив, той е готов да се освободи от тази тежест веднага, ако му помогнете да го направи. Опитайте се искрено да му докажете, че вече не желаете умишлено да изпитвате неговата издръжливост и че всичко, което се е случило преди, се дължи на глупост и невежество и няма да се повтори!

   Говорете с тялото си! То ще разбере всичко, защото ви обича. Тялото е най-верният любовник. Но често ли оценяваме верността? Истинската любов се оценява едва когато сме опитали горчивия плод на изневярата. Така се учим.

   Ако сега искрено помолите тялото си да ви прости за това, че сте му причинили много лоши неща, че сте пропуснали възможността да направите нещо добро, че сте пропуснали сигналите му, че не сте знаели как да мислите правилно за него, то ще ви прости.

   Простете си, че не сте знаели или не сте направили всичко това преди. Обичайте тялото си и себе си. Ако почувствате тръпка по тялото си, завладее ви чувство на чиста любов и ви се прииска да обгърнете тялото си и да го прегърнете, това е знак, че тялото е разбрало. Едва когато свикнете да общувате постоянно с тялото си по този начин, болестта може да изчезне завинаги…”.

   Ето няколко утвърждения от Луиз Хей, които ни помагат да събудим любовта към себе си, към тялото си и към света около нас.

   Аз съм достоен за уважение и любов.

   Обичам се такъв, какъвто съм. Аз съм светлина, радост, любов.

   Красива съм и всички ме обичат. Срещам се с

   любов навсякъде, където отида.

   Обичам се и си прощавам.

   Винаги съм заобиколен от любяща енергия –

   без значение къде съм и какво правя.

   Мога да променя живота си към по-добро

   Гръбначният стълб, гръбнакът на живота

   Най-доброто място, откъдето можете да започнете да възстановявате физическото си здраве, е гръбначният стълб. Нашата опорно-двигателна система, нашите кости, стави, прешлени, хрущяли – нашата надежда и опора, нашият гръбнак на живота – е колкото надеждна и издръжлива, толкова и крехка и уязвима. Женските кости са нежни – те са по-тънки от мъжките, износват се по-лесно, затова жените страдат от заболявания на опорно-двигателния апарат по-често от мъжете.

   ЗАЩО МЕ БОЛИ ГЪРБЪТ?

   За да разберем защо гърбът ни притеснява най-много, нека да поговорим малко за това защо изобщо се нуждаем от гръбначния стълб. Гръбнакът – рамка, опора, прът, на който всъщност висим. Нека не забравяме, че всичко в душата и тялото ни е взаимосвързано. Това, което е в тялото, е и в душата. И така, какъв се оказва той?

   Гръбначният стълб – оста на тялото ни – е слаб, твърд и деформиран. Това означава, че в душата си не усещаме онази сърцевина, опора в нас, не се чувстваме уверени и надеждни. Струва си да намерите тази опора в себе си и гръбначният стълб укрепва, изправя се, започва да издържа на необходимото натоварване без вреда за здравето.

   Помислете дали не възприемате живота като непосилно бреме, дали не се оплаквате, че животът е труден, че нямате подкрепа, че няма на кого да разчитате, че постоянно трябва да понасяте някакви тежести на живота?

 

   Според опита на психотерапевтите всяка част на гръбначния стълб отговаря за своята област и реагира по различен начин на различните психологически проблеми. Следователно различни проблеми предизвикват заболявания в една или друга част на гръбначния стълб.

   Експертите изтъкват следната взаимовръзка.

   Проблемите в горната част на гръбначния стълб се появяват, ако човек не получава емоционална подкрепа от другите, ако задържа чувствата си на любов или се чувства необичан. Тогава често се диагностицират задната част на врата, болките във врата и цервикалната остеохондроза. Проблемите с шийния отдел на гръбначния стълб винаги са признак, че на човека му липсва гъвкавост на мисълта, адаптивност към заобикалящия го свят и нежелание да се съобразява с чуждото мнение.

   Средната част на гръбначния стълб страда, ако човек се чувства виновен или има чувството, че “всички се качват на него”, и се опитва да “свали всички от гърба си”. Психотерапевтите препоръчват да се работи именно в тази област: да се освободите от миналото, да си простите и да започнете отначало. Освен това за тези пациенти е много важно да развият чувство на уважение и любов към себе си. Само чрез себеприемане, любов и прошка към себе си и другите те могат да се отърват от болежките си и да излекуват гръбнака си.

   Долната част на гръбначния стълб реагира, когато човек се страхува, че няма да има пари и няма да получи финансова подкрепа. Гърбът боли в лумбалната област, а тазът допълнително реагира с болка, ако човек изпитва дискомфорт в собствения си дом или семейство. Необяснимата болка в долната част на гърба обикновено започва.

   Остеохондрозата е едно от най-разпространените заболявания на века. Причината за това е не само хиподинамията. Проблемите с гърба могат да възникнат от поемането на твърде много отговорности. Ако отново ви боли кръстът, може би трябва да помислите дали да не се облекчите и да споделите тежестта с близък човек. В края на краищата вашата свръхпротекция им вреди: просто не давате на семейството си шанс да се докаже.

   Ако човек чувства, че никой не се нуждае от него, страда от самота, това неминуемо ще доведе до болки в гърба и дори до прегърбване. Това е общата психосоматика на остеохондрозата и други заболявания на гърба.

   Ставите в тялото са показател за това доколко човек може да се адаптира към обстоятелствата, доколко лесно преминава през живота, доколко е готов на компромиси, готов е да се променя, да се адаптира към обстоятелствата, да бъде гъвкав и да върви напред. Следователно, колкото по-слабо развити са тези качества у даден човек, толкова по-голяма е вероятността той да развие артрит на ставите.

   Специалистите смятат, че от ишиас, артрит и артроза страдат хора, които са твърде меки, твърде лекомислени и нямат смелостта да кажат “не”, от което често се възползват хора с по-малка чувствителност. Да се научите да казвате “не” понякога е също толкова важно, колкото и да се научите да проявявате милост.

Психологическа практика: разтоварване на гръбначния стълб

   Така че, за да се отървете от излишната тежест на раменете си – това е едно. Второ, трябва да преосмислите отношението си към онези от вашите грижи, които са наистина необходими и които не биха ви навредили, ако не ги смятате за бреме. Никой не иска вечерята, която приготвяте с гримаса на неудовлетвореност на лицето и мърморене, че ви е писнало от всичко. Никой не иска да има подреден апартамент, ако след като го е почистила, хазяйката се нахвърля върху всички като тигрица и плаши хората с гнева и лошия си нрав. В този случай е по-добре да не правите нищо – апартаментът ще е прашен, но емоционалната и психическата атмосфера ще са чисти.

   Ако носите бремето на тревогите си с лекота, това няма да се отрази нито на душевното ви състояние, нито на гърба ви. И за да можете да носите този товар с лекота, трябва преди всичко да го правите съзнателно и отговорно. Когато живеем в съответствие със собствените си избори и носим отговорност за тях, ние сме свободни, щастливи, чувстваме се господари на живота си, на тялото си, на действията си и следователно сме здрави.

   Утвърждения за гръбначния стълб

   Приемам живота и лесно намирам мястото си в него. Отсега нататък всички хубави неща принадлежат на мен.

   Сърцето ми прощава и забравя. Да обичаш себе си е безопасно. Целта ми е вътрешен мир и спокойствие.

   Прощавам на всички. Прощавам си. Обичам себе си. Аз се грижа за себе си.

   Връщам си силата. С любов създавам собствената си реалност.

 

Leave a Comment

Your email address will not be published.